Градът е разположен в северните разклонения на Средна Стара планина, в тясната и живописна долина на река Янтра. Намира се на 390 м надморска височина и наброява около 76500 жители. Отстои на 220 км североизточно от София, 270 км югозападно от Варна, 45 км югоизточно от Велико Търново и на 28 км югоизточно от Севлиево. Стратегическото местоположение на града и близостта му до географския център на страната определят значението му като важен транспортен възел. През Габрово минава една от най-важните пътни връзки пресичащи България в направление север - юг, която представлява част от Трансевропейски транспортен коридор № 9 (Хелзинки - Санкт Петербург - Киев - Букурещ - Русе - Велико Търново - Габрово - Стара Загора - Димитровград с отклонения към Гърция и Турция). Територията на общината има обща площ 2107,3 кв.kм. Средната надморска височина на град Габрово е 392 метра, като при околните височини достига 550 - 600 метра. Климатът в региона е умерено - континентален, отличаващ се със студена зима и сравнително топло лято.  Валежите са с подчертано континентален характер. Преобладават северните и северозападните ветрове. Средногодишните температури са около 10°C. По високите планински части в региона снежната покривка се задържа около 120 дни.
Преданието разказва, че наскоро след падането на България под османско владичество от село Боженци по тези земи слязъл Рачо Ковача. Първите сведения за възникналото селище датират от 1479 година. Като пазители на Шипченския проход, габровци имали право да носят оръжие и това спомогнало жителите да запазят автономията си. Ранното Възраждане е времето, когато започва разцветът на занаятите. Железарството се смята за най- стар и основен поминък, който по- късно бива изместен от гайтанджийството, обработката на кожи, производство на обувки, тъкане и тепане на платове, абаджийство и др. Това многообразие дава особена стопанска сила на габровци, прави живота им динамичен. През 1860 г. се създава първата фабрика, а Габрово е провъзгласен за град. През 1825 г. е открито килийно училище, а през 1835 г. – първото българско светско училище. От 1889 г. училището се нарича Априловска гимназия, на името на своя създател Васил Априлов. Днес там е създаден Музей на образованието, който е единствен в България.
На територията на града се намира уникалният Дом на хумора и сатирата, където всяка нечетна година се провежда Международно биенале. В 10 зали на площ от 8000 кв. м тук са изложени произведенията на творци от над 150 страни. Гостите през месец май могат да участват в Майските културни празници.
За туристите са интересни: експозицията на Историческия музей, устроена в Дечковата къща; Художествената галерия “Христо Цокев”; Баевият мост, строен от майстор Колю Фичето; Паметникът на Рачо Ковача –издигнат сред водите на река Янтра; Часовниковата кула; Планетариума и др.
Безспорно най- известният туристически обект на Габрово е Архитектурно- етнографският комплекс Етъра. Атмосферата на Българското Възраждане тук е пресъздадена от множество старинни работилници за традиционни народни занаяти. Всички дейности се извършват ръчно, а механизмите се задвижват с помощта на вода. Недалеч оттам се намира забележителният Соколски манастир.

На 20 км от Габрово, близо до знака, отбелязващ географския център на България, се намира местността Узана, любимо място за любителите на ски спорта и изходен пункт за много планински маршрути.